Безспорно много са срещите на високо равнище, които могат да се определят като "Срещата на века", но посещението на американския президент Доналд Тръмп в Китай наистина заслужава сериозно внимание. Още повече, че за нея се говори от началото на годината (трябваше да се състои в края на март), беше отлагана (заради конфликта между САЩ и Иран), поставяна под съмнение дали ще се осъществи и т.н.
Съществува една много популярна книга, чрез която в университетите на Запад студентите и неспециалистите започват да навлизат в сложното първоначално възприемане на Китай – изследването на Хенри Кисинджър „За Китай“ (2011 г.). Тя не е преразказ на историята на Китай, нито на неговата обособена специфика, а разкрива задълбочено отношенията между САЩ и Китай. Още в предговора, в който се подчертава че „Китай ще играе основна роля в света през ХХI век“ и че „Китай се превърна в икономическа суперсила и главен фактор във формирането на глобалния политически ред“, Кисинджър е категоричен че „взаимоотношенията между Китай и САЩ станаха централен елемент в търсенето на световен мир и глобално благополучие“ (Кисинджър, 2012, стр. 12).
Докато целият свят се притеснява какво ще се случи с цените на горивата, различни стоки от първа необходимост, материали и консумативи, въпреки войната, или по-скоро войните, китайската индустрия процъфтява. Причината за това е, че управляващите в Поднебесната империя са успели да постигнат такава степен на независимост от суровини от чужбина, че на практика няма значение какво се случва извън пределите на страната, народът е спокоен, че няма да настане криза, няма да има рязко поскъпване на храните или другите продукти и най-важното - няма да има недостиг на каквото и да било. Непрекъснато управляващите насърчават за технологична (и не само) самодостатъчност и осигуряване на самостоятелност и контрол върху веригите за доставки.
Един от основните стълбове, на които стъпва китайската външна политика е принципът "печеля-печелиш". И той наистина се оказва печеливш, както за Пекин, така и за останалите държави, решили да си сътрудничат с него. Неслучайно, канадският премиер Марк Карни заяви, че търси по-тесни с Китай за развитието на икономиката. Разбира се, примери в това отношение могат да се дадат с развити или развиващи се страни от различни континенти, но най-важното е да се фокусираме върху България.
Ключoвите ВYD и МG, ĸoитo ca cpeд нaй-ycпeшнитe ĸитaйcĸи мapĸи в Eвpoпa, вече сериозно нaвлизaт нa бългapcĸия пaзap.Toвa пocтaвя ĸитaйcĸитe пpoизвoдитeли пpeд тpaдициoнни aвтoмoбилни марки - тe вeчe имaт нaд двa пъти пo-гoлям дял oт итaлиaнcĸитe мapĸи, продавани на българския пазар, и изпpeвapвaт взeти зaeднo aмepиĸaнcĸитe и бpитaнcĸитe бpaндoвe. Toвa oзнaчaвa, чe pъcтът мoжe дa ce ycĸopи дoпълнитeлнo пpeз cлeдвaщитe мeceци, заключават експерти.
В специализиран анализ, публикуван през април, Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че световният икономически растеж вероятно ще се забави до 3,1% през 2026 г. и до 3,2% през 2027 г., след като е бил 3,4% през миналата година. И тази прогноза е при условие че конфликтът в Близкия изток остане ограничен по продължителност и обхват (International Monetary Fund, 2026) – едно доста смело предположение.
Партията на бившия български президент Румен Радев „Прогресивна България“ спечели убедително предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април, според първите екзитпол-данни на водещите социологически агенции в страната. Учредената и ръководена от бившия президент Румен Радев, който подаде оставка близо година преди изтичането на мандата му като държавен глава, партия „Прогресивна България“ е привлякла около 45% от гласувалите и води със значителна преднина.
Китай вече не гони рекорди, а стабилност – след десетилетия на бърз растеж икономиката влиза в нов етап, в който имотният модел отстъпва място на технологии, индустриална мощ и вътрешно потребление, а устойчивостта се превръща в стратегическа цел. В този преход не се решава само темпът на развитие, а способността на Китай да остане водещ фактор в един все по-нестабилен свят.
„Китай се стреми да се утвърди като фактор на стабилност и предсказуемост в глобалната система“, отбелязват Ирина Вострикова и Бян Менюй — но зад тази формула стои не идеология, а суров прагматизъм. Докато Съединени американски щати все по-често действат чрез натиск и сътресения, Китай се опитва да задържи работещ свят, от който самият той зависи. Именно тук се крие напрежението — стабилността, която Пекин предлага, постепенно се превръща в негова необходимост и ограничение едновременно. В глобална среда, която се разпада, това вече не е стратегия, а въпрос на оцеляване.
Китайската икономика продължава да бъде един от най-динамичните и влиятелни двигатели на глобалния растеж. Въпреки предизвикателствата, породени от геополитическото напрежение, структурните дисбаланси и необходимостта от преход към по-устойчив модел на развитие, страната демонстрира забележителна устойчивост и адаптивност.
Годината на АТИС в Китай не е просто календарна ротация на домакинството. Тя е политически сигнал, че Пекин вижда Азиатско-тихоокеанския регион като лаборатория за нов тип международно „управление“ – по-прагматично, по-инфраструктурно, по-търговско и по-технологично, но и по-идеологически формулирано. През 2026 г. Китай поема щафетата на АТИС като „година на домакинството“, която завършва с неформалната среща на лидерите и „седмицата на лидерите“ в Шънджън през ноември 2026 г. – трето китайско домакинство след 2001 и 2014.
„Нова ескалация на войната в Близкия изток означава още разрушения, човешки жертви и дълготрайна нестабилност, тежка световна хуманитарна и икономическа криза.“
В коментар за КМГ Председателят на Българо-китайската камара за индустриално развитие /БККИР/ г-жа Десислава Дончева споделя свои впечатления след завръщането си от двумесечен престой в Китай, по време на който е провела редица срещи и разговори с представители на китайски компании за сътрудничество и възможностите за съвместни инвестиции между България и КНР.
Преди дни в София се проведе първия по рода си „Пролетен фестивал на китайските автомобили“, който привлече вниманието на повече от 10 000 посетители и по време на който бяха закупени около 250 китайски марки коли.
Официална делегация от Китай, водена от Главния секретар на Районния комитет на Китайската комунистическа партия в област Дзиншан, Шанхай Лиу Дзиен /Liu Jian/, посети българския град Пловдив и Тракия икономическа зона (ТИЗ),, която е водещ публично-частен индустриален хъб в Източна Европа. Така, отново бе даден ясен сигнал и от двете страни за задълбочаване на индустриалното сътрудничество между България и Китай.
През март 2026 г. Китай публикува новия си 15-и петгодишен план за икономическо и социално развитие за периода 2026-2030 г. За да се разберат истинските му приоритети, той трябва да се чете не просто като списък от цели, а като отражение на една променена реалност. 15-ият петгодишен план, ако бъде сравнен внимателно с предишния, разкрива дълбока промяна в начина, по който Пекин гледа на себе си, на икономиката си и на света.
Китайската марка електромобили BYD стъпва и на българския пазар и това е част от разширяването на компанията в Европа. С включването и на България, BYD вече присъства в 35 държави. Плановете на китайския автомобилен гигант са до края на 2026 г. търговските й обекти на континента да достигнат 2000.
Идеята е в основата на подписания в българската столица Меморандум за сътрудничество между Българската национална асоциация "Един пояс, един път", Асоциацията за международно обществено развитие -България и Китайската държавна компания Ningbo Yongjiang Software Industrial Park Co., Ltd.
Това каза Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов по време на среща с китайска бизнес-делегация от разположения близо до Шанхай район Дзиншан, която е на посещение в България.
В ексклузивно интервю за КМГ разговаряме с известния български професор-икономист, автор на множество публикации в български и чуждестранни издания и преподавател в няколко университета – Боян Дуранкев, по повод приключилия преди дни в Пекин Форум за развитието на Китай на високо равнище през 2026 г. „Преходът от количество и масовост към търсене на качество, персонализация, емоционална връзка и устойчивост са в основата на китайското развитие“, категоричен е известният български учен.