Китайските автомобилни производители лансират автомобили с темпо, което кара Детройт да изглежда сякаш заспал зад волана, съобщава Агенция Bloomberg, като цитира и данните: Америка планира 159 нови модела до 2030 г., Китай пусна 650 за шест месеца.
На тържествен прием в българската столица, домакин на който бе посолството на КНР в София бе отбелязана 99-ата годишнина от създаването на Китайската народноосвободителна армия.
На 17 юли китайският председател Си Дзинпин направи историческо предложение по време на откриването на Световната конференция по изкуствен интелект 2026 и Срещата на високо равнище за глобалното управление на изкуствения интелект, проведени в Шанхай. В словото си той отново подчерта, че всички държави трябва да поставят хората в центъра на вниманието – в случая става дума за използването на ИИ. Така, Си Дзинпин призова за съвместно изграждане на глобална система за управление на изкуствения интелект. Направеното ден по-рано предложение за създаване на Световна организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект, по първоначални данни е подкрепено от 29 държави, като неговите основни цели са насърчаване на глобалното сътрудничество, а не на конкуренцията между страните!
Световната икономическа система, която преминава от режим на почти пълна глобализация в условията на правила и международни договори и институции, към режим на деглобализация, разпад на основни правила и нарастващо значение на „твърдата сила“ в международните отношения (най-вече чрез поведението на САЩ), няма как да предизвиква очаквания за безпроблемен нарастващ икономически растеж, все по-приятелски отношения между страните, кохезия между развити и развиващи се страни, и засилваща се роля на световните институции (като ООН, Световната банка, МВФ и други).
Първата половина на 2026 г. потвърди, че китайската икономика продължава да бъде един от основните двигатели на световното развитие въпреки засилващото се геополитическо напрежение, технологичната конкуренция и несигурността в международната търговия.
Въпреки турболентните условия, засилили се от началото на 2026 г. с повече войни по света, през първото полугодие китайската икономика отбеляза стабилен, но неравномерен растеж с очакван БВП от около 4.5% до 5.0%. Икономическата активност е силно подкрепена от силен износ и инвестиции във високотехнологичен сектор, докато вътрешното потребление остана умерено. Основните двигатели и тенденции включват: индустриално оживление и износ - промишленото производство остана стабилно, водено от глобалното търсене на електромобили, батерии и зелени технологии. И потребление на дребно - регистриран е скромен ръст, като трафикът в търговските зони се е увеличил с около 5.7%.
В интервю, специално за КМГ, проф.д-р Нако Стефанов анализира и обяснява причините и етапите за постигането на технологичните висоти на Китай през годините, прави сравнения с други страни –преди всичко с „конкурентните“ САЩ и дава конкретни примери за бъдещото развитие. Професорът е категоричен, че 15-ят петгодишен план позиционира технологиите като „основна опора“ за китайската модернизация, а изкуственият интелект е ключов елемент за технологичната независимост и икономическото развитие на страната.
В продължение на десетилетия Китай беше възприеман предимно като „световната фабрика“ – място, където международните компании прехвърляха производството си, възползвайки се от ниските разходи за труд, огромния вътрешен пазар и бързо развиващата се инфраструктура. Тази представа отдавна не съответства на реалността. Днес Китай е не само най-голямата производствена икономика в света, но и една от водещите сили в областта на научните изследвания, технологичните иновации и индустриалната модернизация.
95% от българските ученици вече използват ИИ за учебни цели, показва проучване на готовността за интеграция на изкуствения интелект (ИИ) в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и представено от министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев.
Развитието на Сидзан е сред най-интересните примери за това как една държава се опитва едновременно да преодолее историческата изостаналост на отдалечен регион, да съхрани неговата културна специфика и да го превърне в стратегически фактор за собственото си бъдеще. Малко места по света съчетават толкова ясно география, история, култура и геополитика.
Днес имам възможност да обсъдя подробно управлението на съвременен Китай, най-важните аспекти на социализма с китайски специфики и как Китай постига висококачествено развитие. Ще опитам да дам и моята гледна точка и да поставя няколко акцента.
Това бе единодушното мнение на участниците в специално организираната научно-практическа конференция в българската столица. В навечерието на тържественото отбелязване в Китай на 105-годишнината от основаването на Китайската комунистическа партия, в София се проведе научно-теоретична конференция на тема „Разбиране на китайския модел на управление и насърчаване развитието на китайско-българските отношения“
„В момента ККП е начело на процеса на модернизация в целия свят“, казва лидерът на ПП “Възраждане“ и председател на парламентарната й група Костадин Костадинов в специално интервю за КМГ по повод 105-годишнината от създаването на ККП. Като политик, юрист и доктор по история, той е добре запознат с развитието на Китайската комунистическа партия и е категоричен, че моделът на управление, който беше наложен от ККП в Китай, може да бъде привлекателен за абсолютно всеки един народ и всяко едно общество по света, без изключение.
„Успешното реализиране на съвместни инициативи, каквато е днешната, е важна стъпка към по-нататъшното укрепване на икономическите връзки между нашите две държави“, се казва в приветствието. В специален писмен поздравителен адрес от името на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията към организаторите на съвместния бизнес форум под надслов „Нови хоризонти за бизнес и инвестиции...
И всичко това се случва под ръководството на Китайската комунистическа партия, която повече от век играе ключова роля в развитието на страната. След създаването на Китайската народна република през 1949 г. партията поема управлението на страната и поставя основите на нейното политическо, икономическо и социално развитие. Днес ККП е най-голямата политическа партия в света и продължава да определя стратегическите цели и бъдещето на Китай. Под нейно ръководство през тази година стартира и 15-ата петилетка на Китай, която акцентира върху технологичната независимост и изкуствения интелект, но също така запазва приоритета за стимулиране на вътрешния пазар.
За трети в българската столица се проведеа съвместен българо-китайски форум, организиран по инициатива на Китайската медийна група, и по-специално, на нейната българска редакция. Този път форумът е под надслов „Нови хоризонти за бизнес и инвестиции между България и Китай“.
Докато Западът превърна индустрията в „минало“, Китай направи обратното – превърна я в оръжие на бъдещето. В свят на разпадащи се вериги за доставки, технологични войни и нарастваща несигурност, именно производството се оказва решаващият фактор за реална сила. От електромобили и батерии до корабостроене и автоматизация...
Тази година се навършват 105 години от основаването на Китайската комунистическа партия (ККП) – един век, наситен със събития, който е шлифовал формацията, избистрял е идеите й, лидери са се сменяли, докато ККП стане това, което е днес, под лидерството на Си Дзинпин.
На 1 юли 2026 г. се навършват 105 години от създаването на Китайска комунистическа партия – политическа организация, чиято история е неразривно свързана с възхода на съвременен Китай. Малко са политическите партии в световната история, които могат да бъдат разглеждани не само като участник в развитието на собствената си държава, а като фактор, оказал влияние върху международната система в глобален мащаб. Днес, когато Китай е една от водещите икономически, технологични и геополитически сили на планетата, въпросът за ролята на ККП далеч надхвърля рамките на една национална политическа история.
Центърът има за цел да се превърне в платформа за сътрудничество между образователни институции, научни организации, индустрията и бизнеса от Китай, България и страните от Югоизточна Европа. Това стана ясно след посещението на българска бизнес-делегация в Китай и проведената непосредствено след завръщането им среща в посолството на КНР в София, по време на която очертани бъдещите насоки на търговското сътрудничество между България и Китай.