Политическата култура на съвременен Китай не може да бъде разбрана само чрез анализ на неговите държавни институции, на икономическите модели или на идеологията на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП)
През юли 1945 г. в Йенан, тогавашната база на китайските комунисти, пристига Хуан Йенпей. Той е уважаван педагог, известен в цял Китай. Комунист не е. И задава на Мао Дзедун въпрос, който китайската история задава от векове. Династиите идват на власт с огромна енергия. Минават няколко поколения и на мястото на тази енергия се настаняват удобството, разхищението, подкупите. Властта загнива и пада.
Китайската модернизация не е икономически успех, въпреки политическата система, а точно чрез нейната способност за институционална самокорекция - самореформата на ККП е „институционален капитал“, който намалява транзакционните разходи, ограничава рентите и прави дългосрочното планиране възможно.
Безспорно една от държавите, чиято роля се засилва все повече на световната политическа сцена, е Китай. Азиатската държава, която за по-малко от три десетилетия се издигна (по официални данни) до втора икономическа сила в света, макар според мнозина, вече да е станала първа.
Концепцията за „самореволюцията“ на Китайската комунистическа партия (ККП) заема централно място в политическата доктрина на Си Дзинпин. Тя изхожда от разбирането, че управляващата партия трябва непрекъснато да открива и отстранява собствените си слабости, да противодейства на корупцията и бюрократизацията и да укрепва организационната си дисциплина.
Историята на човешките цивилизации разкрива едно устойчиво противоречие в развитието на политическата власт. Управленски системи, които в определен период са осигурявали впечатляващ обществен напредък, постепенно са губели способността си да отговарят на променящите се исторически условия.
Решенията на Петия пленум на 20-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия, проведен в края на м. октомври т.г. поставиха във фокуса на общественото и политическото внимание въпроси, свързани с всеобхватното и стриктно управление на ККП и предостави на света възможността да се запознае по-добре с модела на управление на Китай.
От 26-и до 29-и октомври в китайската столица Пекин се проведе Петият пленум на 20-ия Централен комитет на Китайската Комунистическа партия. Заседанието бе ръководено от генералния секретар на ЦК на ККП - Си Дзинпин.
В София се провежда тристранна среща между министрите на отбраната на България, Румъния и Турция, като поводът е сигурността в Черно море след атаките с дронове срещу кораби.
От 23 до 25 октомври 2026 г. в т. нар. „град на бъдещето“ Сюн‘ан, провинция Хъбей, Китай се проведе „Форум за глобално управление“. Той се превърна във важна международна платформа за обсъждане на ключови въпроси, свързани с бъдещето на международните отношения и глобалното управление.
На посещение в София бе делегация от пекинския регион „Хайдиен“, водена от заместник-кмет У Кай. Китайските гости разговаряха с началника на Регионалното управление на образованието...
„Убеден съм, че „Asia Motor Show 2026“ ще бъде не само изложение, но и платформа за нови партньорства“, бе категоричен зам.министър Левент Мемиш в словото си при официалното откриване на събитието.
Един от най-авторитетните международни конкурси за млади оперни таланти „Опералия“ ще се проведе през настоящата година в Шанхай, от 26 октомври до 1 ноември, с домакинството на Шанхайската консерватория и Shangyin Opera House.
В ексклузивно интервю за КМГ председателят на ПП „Възраждане“ д-р Костадин Костадинов споделя плановете си за предстоящите международни визити през следващите месеци, които обхващат Китай, Русия и Германия.
Посещението на китайския външен министър Уан И в България през на 19 октомври 2026 година бележи важен етап в развитието на двустранните отношения между София и Пекин. Това събитие, първо по рода си от 2015 г. насам...
Какво се крие зад необичайно активния диалог между Пекин и новото българско ръководство? Защо китайската дипломация отделя специално внимание на София точно сега? Разговорите на Уан И с Румен Радев и Илияна Йотова повдигат въпроси, които далеч надхвърлят протокола. Може ли България да преодолее десетилетията на икономическа нерешителност и да намери собствено място в новата технологична и индустриална карта на света? Анализът изследва политическите сигнали от Пекин, интересите зад дипломатическите формулировки и границата между обещанията и реалната промяна.
Защо държави с далеч по-малки исторически връзки с Пекин успяха да привлекат китайски капитали, технологии и производства, а България продължава да стои в периферията на този огромен икономически процес? Какво ни пречи да превърнем стратегическото партньорство в реални ползи? Посещението на Уан И поставя неудобни въпроси пред българския политически елит. Докато световната икономическа карта се преначертава, София рискува отново да остане наблюдател на процеси, в които би могла да участва. В този анализ се разглеждат китайските интереси, българските пропуски и възможностите за нова политика.
На 15 октомври 2026 година в Гуанджоу, провинция Гуандун, отвори врати 140-ото издание на Китайския панаир за внос и износ, известен в международните търговски среди като Кантонския панаир. В продължение на близо три седмици огромният изложбен комплекс на брега на Перлената река ще бъде място за срещи между китайски производители и търговски партньори от практически всички региони на света.
Специално за КМГ разговаряме с известния комуникационен експерт и анализатор д-р Максим Бехар, който преди дни бе включен в международната селекция за 10-те най-вдъхновяващи лидери през 2026 г. в света, според Microsoft!
2575 книги и издания от Китай бяха предоставени на 56 университетски и регионални български библиотеки, включително Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“, библиотеката на Българската академия на науките, както и на библиотеките на читалища в цяла България.